Не считах за необходимо да ви припомням тази
приказка, защото съм сигурен, че повечето от вас са я гледали, чели или поне са
чували за нея. Но едно е несъмнено, всеки от нас се сблъсква с нейните
герои всеки ден. Случва се нещо удивително обаче, което може би пропускате.
Става въпрос за невъобразимата скорост, с която създанията от тази приказка
еволюират. Скоростта и обема на трансформацията са толкова големи, че се
създават нови видове и раси, които, ако днес не отбележим и картотекираме,
рискуваме в близко бъдеще да се събудим сред един непознат свят и в
напълно друга приказка.
В миналото, както помните, имаше една раса създания, така наречените Минимои и всички се идентифицирахме с тях.
Казваха ни и ни втълпяваха, че това е хубаво, макар, че някои от Минимоите бяха
взимани и отвеждани в едно друго царство, царството на Червената кралица-майка и там бяха произвеждани в Мининаши.
До тук нищо обезпокоително. Не беше тревожно и появяването на следващия вид –
този на Минитвоите, създаден вследствие на „Голямата революция”. Промяната
създаде и други нови видове, например: наследниците на Артур (от расата на
Мининашите) започнаха да се наричат Глазур.
Те естествено носеха същия този генетичен заряд на завоеватели макар, че името им
заблуждаваше някои за кратко. Тук е мястото да си призная, че от заблудените
бях и аз. Те мутираха в движение, учеха се бързо, използваха целия ресурс, като
„Дискавъри” и „Гугъл”, за повишаване на общата си култура. Проверяваха знанията
си в спорове с по-нисши раси (печелеха естествено). Бяха прочели туй-онуй от
Сун Дзъ, и прилагайки го създаваха привидност за безредие с цел заблуда на
противника. Полюциите им
ставаха все по-чести, яростни и мистериозно се превръщаха в материя. Тази
материя доби форма и създаде расата на Мининеговите.
За тази раса държах да ви предупредя. Знам, ще кажете „какво пък толкоз, просто
още една…”, пък и кой съм аз за да ви се правя на месия. Както се досещате този
вид има една единствена мисия и цел, да създава, повишава и охранява с всички
средства комфорта на Глазурите.
Това, че този вид има кратък живот (четири години) не трябва да ви
успокоява, защото те не загиват, а просто хибернират до появяването и
възкачването на поредния Глазур.
Провалът ни в
борбата с тях е предопределен, ако водим я сами. Относно средствата и начините
за намаляване броя на тези плевелни раси ще говорим при следващата ни среща. Пък и не съм се
чувал скоро с Люк Бесон.
06.06.2011
06.06.2011
Няма коментари:
Публикуване на коментар