Хрониките на шушумигата

Задачи по елементарна физика

 „…на този свят има два вида хора приятелю. Тези, които  носят заредени пистолети и други, които копаят…”     

Добрият бате Клинтмент

Интересно, за пореден път чух онова  „щрак” близо до ухото си. Започвам да си мисля, че това е звукът от ударника на незареден пистолет, опрян в главата ми. Странно, пистолетите би следвало да се държат заредени, иначе са просто едно безформено парче метал без възможността да изпълняват други функции. Бъркам в джоба си и вадя един патрон, отново съм озадачен, как ли е попаднал там, та аз дори нямам пистолет. Цял живот съм искал да взема разрешително, но ту годините не ми достигат, ту не съм разбрал нещо косаджията, а и много съм плямпал модерни думи, та не ми е трябвало друго оръжие, докато накрая началникът на районното ми каза, че и да ми даде, то аз няма да знам какво да го правя. Подхвърлих патрона нагоре и после го улових. Така няколко пъти, и винаги гравитацията го връщаше в дланта ми. Това ми припомни една задача по физика от четвърти или пети клас, не помня точно: „Ако имаме един балон и той се самозапълни с хелий, но преди това не се е вързал (с тънка връвчица дори)  здраво за земята, то какъв ще бъде крайният резултат?” Мушнах ръката си заедно с патрона обратно в джоба и се замислих. Ами ако в тази аксиома заменим константата балон с човек, константата  хелий с философски безсмислици и константата вързал със стойностна литература, то как ли би изглеждало уравнението. Ето как: „Ако имаме един изначално прост човек и той поради някаква физиологична нужда, безразборно запълни кухата си кратуна единствено с философски безсмислици, като преди това, през целия си живот не е прочел и ред стойностна литература, то какъв ще бъде крайният резултат?” Ами при това положение вече, отговорът е кристално ясен! И в двата случая той е един и същ. Ще имаме балон пълен с инертен газ,  реещ се безцелно в облаците. Това е! Сега като гледам, съмнява ме тази задача да е била от учебника по физика, по-скоро прилича на "задача" по вероучение, но не си спомням обаче по мое време дали го имаше този предмет, пък бил той и свободноизбираем…

***

Добрите приятели

           

"В празните ръце мотика стиснал,пеш вървя, възседнал бивол.Човек по мост минава: Дървеният мост тече, неподвижна реката остава."

 Вуйчо ми Махасатва Фу от провинция Джъдзян

Вчера страшно много се зарадвах, един приятел ме помоли (отдавна не се беше случвало) да му прекопая градината, без заплащане разбира се. По това можете да разберете кой ви е истински приятел. Него го беше срам да ми поиска пари за услугата, защото знаеше, че в момента имам и щях да му дам. Мен много ме търсят моите приятели, и то винаги когато нямам нужда от тях, но аз още по-много обичам да помагам на хората въпреки, че някои не искат да им плащам за това. Когато пък нямам пари, повечето предпочитат да  ме изчакат, а бе разбрани, добри, хубави хора, нищо, че въглищата им примерно ще останат няколко дни неприбрани.

Навремето имах много приятели, като ви казвам много, значи много. Почти не успявах да ги обиколя всичките за да ми помогнат да им свърша работата. Напоследък обаче, бройката им много намаля, а сегашните нещо не ме търсят за работа. Не знам защо! Вече само ме канят на гости или на ресторант и да ви кажа, че вече не плащам само аз сметката (много ми е неудобно), и  въпреки това да знаете, те са добри хора. Сигурно просто  не се сещат за моите услуги, но нищо, аз не им се сърдя.

Ееееех, много големи приятели имах, понякога ми става мъчно за онези времена, просълзих се!  Да ви разкажа нещо хубаво, класическо така да се каже: един такъв голям мой авер, който много ми помагаше,  незнайно защо преди време ми застреля кучето?! Негови колеги му казали, че им се види зло, голямо и много лаело, досущ като мен и той завалията взе, че ги послуша и го гръмна насред селото и посред бял ден, ааа, забравих да ви кажа, че той има пистолет.

Една позната, с която често се срещам в библиотеката (добра жена, помага ми да си избирам поучителни книжки) ми каза да не му обръщам особено внимание, и че явно той не ми е бил добър приятел щом е направил това. Не, не е права нали! Да не си помислите като нея, че съм се разсърдил? НЕ, не и не! Даже сега се  замислих дали не трябва да му заплатя за услугата? Даа,  определено утре ще му занеса парите. Никак не обичам да дължа някому нещо.

Имам и един друг приятел, той е малко заядлив и сприхав, но споделя моите възгледи. С него обаче не се виждаме често, защото той, пък и аз да си призная, много рядко помним сънищата си. Снощи от вълнение, че ще копая градина не можах да заспя, та се видяхме. Разказах му това-онова и какво се случва около мен. Той много се смя. И каза, че отдавна е написал трактат за копаенето със заглавие „Възходът и падението на овощаря или как да прекопаем пипера с пистолет”. Да ви кажа и той също има пистолет и друго, понякога прекалява с тези шашави  заглавия, не мислите ли!  Каза също, че скоро няма намерение да го публикува, защото напоследък някои са се обиждали от неговите недомислици, та чак са се жалвали на неподходящи хора. Както и да е, тъкмо започна да ми го чете (трактата) и аз взех, че заспах. Събудих се, а него вече естествено го нямаше, погледнах часовника иии, по дяволите,  знаех си, че ще се успя! Нищо, ще дам на приятеля си още десет лева.

Сега обаче ви оставям. Трябва да излизам. Едни мои стари приятели (не ги бях чувал от години) ще ходят на кино, та ме помолиха ако няма да идвам с тях, да отскоча до града да им купя билетите. Ще трябва да побързам за да се отбия и до тях. Защо ли? Да им оставя пари (за билетите) естествено!

                                    

***

Жените на отличниците

                              „Шарже ла фам"
                               Братовчеда Саркози

Преди години (не знам защо) ме беше обзело голямото желание да се оженя. Не заради друго, а понеже знам, че човек, ако не се ожени, нищо няма да стане от него. Демек, както казваше един братовчед на етървата на леля ми: „Зад всеки успял мъж стои една силна жена”. Някои пък толкова се стремят да постигнат съвършенството, че се женят по няколко пъти.  Да ви кажа, имам наблюдение, че това не им помага много-много!

И така, започнах да се оглеждам. Гледам, гледам и не виждам, не намирам нищо свястно, така да се каже. Оказа се, че всички що-годе добри жени са заети. Заети да облагородяват собствените си половинки. Кофти!  Обикалях доста време селото, от барче на барче и нищо. След този неуспех, стигнах до извода, че работя на „сляпо” и без обстоен анализ на така създалата се ситуация, няма да стигна доникъде. Анализ? Добре! Настаних се удобно в едно барче,  в което се събира доста модерен материал и с физиономията на буреносен облак започнах да анализирам. Държа да ви кажа, че и това не е лесна работа, само изглежда такава. Реших да започна анализа си с това каква жена да си избера, като взема за пример жените на успелите мъже. Гледах, анализирах, гледах, анализирах и установих, че те до една, досущ, са като от картина на позагубил разсъдъка си експресионист или по-точно сюрреалист, ако ме разбирате. Не, със сигурност не искам да „успявам” като мъж чак толкова. Явно ще сваля „левъла” или ще сменя заведението. И  докато умствено се местех от  ниво, на ниво ми просветна, че всички успели мъже имат по няколко жени, да-да, всички до един, от гордия собственик на свинеферма (кочина) до брокера на мечти и продавача на души. Това довежда до логичния въпрос: за кои жени тогава е в сила горната сентенция? За тези първите или следващите (те някак си, повече ми допадат)?  Не! И така няма да стане! Ще се концентрирам върху облагородяването. Критерият, по който ще си избера жена, ще е  по това доколко може да ашладисва и опитомява представителите на силния пол. И стигнах до извода, че е по-разумно да се спра на по-младите, тези за предстояща употреба на отличниците. Така ще прескоча няколко нива, пък и съм понапреднал с възрастта. Ще се опитам да им отмъкна някоя изпод носа. Отново се намърдах, този път в малко по-луксозно барче и с изражението на лалугер бюрократ започнах леко-леко да се разгръщам. Всичко вървеше много добре, кафенце, туй-онуй, смях, цитирах Ницше или Фройд чат-пат, в отговор се чуваше кикот или лек сконфузен стон,  плащах аз естествено, докато една закономерност не ми направи силно впечатление. Новите ми приятелки си тръгваха внезапно след разговор по телефона и щом пред входа спираше лъскава кола те със заучено движение, заметвайки коси се качваха в нея. Само искам да ви информирам, че гледката как млада, с разпусната дълга коса, облечена в къса пола и обувки с висок ток,  жена се качва в лъскава кола е изключително красива. Някои ще кажат, че се шегувам. Не, ами помислете, ако беше обратното (колата да беше таратайка), повече ли щеше да ви се понрави? И тогава пак получих просветление. Ми, то аз нямам лъскава кола! Тогава накъде по дяволите съм се засилил.  По пътя пеш до вкъщи, си мислех, то какво излезе: за да имаш втора жена не е задължително да имаш първа, трябва ти просто новичко Мазерати или Бе-Ем-Ве поне. Ако пък си се бракувал преждевременно с първа, то тя ще те облагородява, докато ти писне и не започнеш да си търсиш втора. Има едно „но” обаче, ако дотогава не си успял да се сдобиеш с лъскава кола, то какво ще се получи?  Явно не е целесъобразно да се женя, то това било като змиите, които се опитват взаимно да се изядат, откъм опашките. Естествено има и изключения, веднага се сетих за жената на един приятел (онзи заядливият, дето носи пистолет), но аз нямам никакъв шанс да попадна на такава. Това е…. реших: няма да се женя, нито втори, нито първи път!!! Прибрах се, легнах си в леглото сам и отново не заспах. Дори онзи стар мой приятел от сънищата ни го нямаше. Така е, той не беше сам... 

***

Работа, служба или необходимост от заплата

                         „Баджанак, в последно време 
                         забелязвам, че нещо много се напъваме.” 
                                                                БаджанакаРадко

Тази щуротевица отдавна се мотае в ръмбавата ми глава, даже преди месеци, леко пийнал написах това заглавие в спалнята, с флумастер и естествено върху тапета. Бях го позабравил, но разхождайки се рано днес в парка, измежду останалите омърлушени дървета, забелязах една смачкана хартийка и тъкмо да я хвърля в кошчето, (както би следвало всички винаги да правим), когато с периферното ми зрение, подобаващо единствено на пенсиониран снайперист, прочетох свенливото послание, за което ще стане дума по-натам. Няма да ви натоварвам и да го цитирам, то просто бе едно пожелание към някой си, наричан дядо Коледа? Това момиче (предположих заради красивия почерк) си пожелаваше късмет и най-вече да си намери работа през новата година!  Както и вие бихте определили, така и аз на момента си казах, че няма нищо странно и само поради навика прибрах листчето в джоба си. Вече знаете, че всичко намерено по пътя имам вродената необходимост да складирам там. Избрах си една счупена пейка, седнах, запалих фас и се замислих. Работа. Добре. Ми, то ще се окаже, че работата била важна работа, щом децата си я пожелават вече и като подарък. Аз пък никога не съм имал работа. Да ви кажа честно, че не съм си го и пожелавал. Помня като малък, че нашите ми говореха от каква изключителна важност е да имаш работа, обаче си мисля, че тогава те я наричаха с името служба? Преди време съм се мъчил да определя каква е разликата и достигнах до извода, че за службата получаваш същото възнаграждение, както при работата, само че без да се налага да работиш. Просто си седиш и в края на месеца хоп – готово, имаш фиш. Даже като бонус през това време можеш да се забавляваш, командвайки разни други хора да търчат насам-натам като обезумели и да вършат куп безсмислени неща. Това е! Интересното обаче е, че всички (въпросното момиче също) в началото си пожелават работа, а не служба, и чак по-късно силно изпотени от въпросното малоумие, осъзнават грешката. „Учи, за да не работиш” или „Който не работи, не трябва да яде”. Айде бе! То тогава 90% трябва да са се поминали от глад. Тези народни „мъдрости” ги е измислил някой, седейки предполагам без работа, защото такава простотия може да се роди в тимберицата на човек, който си няма хал хабер от труд, мисловна продуктивност също! Извинете, пак започнах да плямпам с ония купешките думи!  Но както и да е, оказа се, че този народен Цицерончо сериозно бърка в тези поговорки. Днес тези, които учат, бачкат като изоглавени, а останалите ги командват свише. Демек, вече наблюдаваме симбиоза между висококвалифицирана работа и служба, придобита по наследство. Фасът догоря и станах, за да си намеря нов (в нашите паркове винаги има фасове в изобилие). Намерих си един „западен” и седнах, този път на по-здрава пейка, до един добре облечен пенсионер, който дъвчеше бавно кифла, наблюдавайки ме подозрително. Вдишах от дима и тъкмо да го попитам колко му е пенсията, за да си имам материал за по-нататъшен размисъл, той взе, че стана бързо, а после бавно се затътри към изхода на парка. По-добре, че не ми отговори, защото щях да задълбая и върху този социално-математически детайл, а резултатът никак нямаше да ми хареса. Да се върна на момичето, което си пожелава работа от нейния приятел дядо К. или както и там да го наричат в новините. Тя сигурно има нужда от заплата, но защо тогава не си поиска служба, както казах заплащането е същото, даже напоследък, някъде и по-добро.  Не заради друго, просто ще и бъде мъничко по-лесно ! Ааа сетих се, тя сигурно вече се е изучила достатъчно и сега неистово желае да я командват некакви отчайващо неграмотни, но с високо самочувствие залупеняци. Нервно се изправих и с подправена походка, досущ като на оня пенсионер се запътих към „социалното”, там ще ми дадат заплата просто ей така. В същата сграда между другото се намира и бюрото по труда. Не, не!  Него със сигурност няма да го посетя!